Бащата - правилото Иван Савов
В американското кино има едно предписание, дефинирано от кинокритик – ако в един филм играят М. Емет Уолш и Хари Дийн Стантън, той не може да бъде неприятен. В българското кино има друго, измислено от мен – щом във кино лентата участва Иван Савов (който си живее безшумно и непретенциозно в провинцията), той наложително е прекрасен. Скоро гледах " Любовното лято на един безделник " отпреди 30 години. Еми и там важи.
" Бащата " на Кристина Грозева и Петър Вълчанов реализира неповторим интернационален триумф и спечели " Кристален глобус " в (фестивал клас " А "!). Оценката в IMDb не е висока, а премиерата сякаш е в Испания... Веднага ви споделям – сценарият е ослепителен, реализирането му – не толкоз. Има непотребни, бавни и тягостно-скучни моменти. Но си е достижение и пробив за българското кино. А и не забравайте и правилото.
Възрастна жена умира ненадейно, откакто е влезнала в болница единствено за интервенция на киста. По време на погребението и след него лъсва спорът сред нейния брачен партньор и общия им наследник. Бащата Васил (Иван Савов) е висок, попрегърбен, побелял и оплешивял съумял художник, който има експлозивен манталитет и ядовит език и преднамерено живее в изолираност на село. Синът Павел () е също прошарен (рано) мъж към 40-те, с огромен крив нос, хлътнали бузи, изплашен загадъчен взор и тънки ръце, режисьор на реклами. Веднага след погребението двамата се скарват, а когато скудоумната съседка Любка (Таня Шахова, за какво се отхвърли тази жена от актьорството?!) припада, тъй като покойницата ѝ се обадила по телефона, разривът сред изнервените и паникьосани мъже става цялостен.
В дейностите на Иван няма никаква логичност. Тръгва към екстрасенс самозванец, който го кара да преспи в гората, тъй като " аурата му била тежка, с цел да премине през нея фина материя ", а на другия ден щял да се свърже с починалата. Павел пък не е споделил на бременната си брачна половинка Калина (Маргита Гошева, единствено глас) нищо за гибелта и погребението и се заплита в неистини. Сред обясненията " аз съм отстъпник ", " да, с партийна брошура в джоба ", спорът баща/син ескалира, стига се до посещаване в лудница след нощен случай, а в това време Павел е натрупал още повече неистини и е преспал в полицейски сектор. Защото Калина му е споделила, че ѝ се яде сладко от дюли с индрише...
Ясно е, че Иван и Павел, отчуждени и враждебни, усещат виновност за гибелта на брачната половинка и майката, борят се с нея и се пробват да я вменят един на различен, дебнат се, премълчават, гузни, комплицирани, тъжни и нещастни. Оказва се, че фактически нещо от духа на умрялата е останало да витае и влияе на близките, само че не по този начин, както си мислят да го обяснят разните екстрасенси и медиуми, паразитиращи върху тъгата на хората. Хубавото е, че татко и наследник се сдобряват и се сближават, откакто са си дали прошка същинските, а не мислени вини. В името на умрялата и на тяхната към нея. А и посред им.
" Бащата " на Кристина Грозева и Петър Вълчанов реализира неповторим интернационален триумф и спечели " Кристален глобус " в (фестивал клас " А "!). Оценката в IMDb не е висока, а премиерата сякаш е в Испания... Веднага ви споделям – сценарият е ослепителен, реализирането му – не толкоз. Има непотребни, бавни и тягостно-скучни моменти. Но си е достижение и пробив за българското кино. А и не забравайте и правилото.
Възрастна жена умира ненадейно, откакто е влезнала в болница единствено за интервенция на киста. По време на погребението и след него лъсва спорът сред нейния брачен партньор и общия им наследник. Бащата Васил (Иван Савов) е висок, попрегърбен, побелял и оплешивял съумял художник, който има експлозивен манталитет и ядовит език и преднамерено живее в изолираност на село. Синът Павел () е също прошарен (рано) мъж към 40-те, с огромен крив нос, хлътнали бузи, изплашен загадъчен взор и тънки ръце, режисьор на реклами. Веднага след погребението двамата се скарват, а когато скудоумната съседка Любка (Таня Шахова, за какво се отхвърли тази жена от актьорството?!) припада, тъй като покойницата ѝ се обадила по телефона, разривът сред изнервените и паникьосани мъже става цялостен.
В дейностите на Иван няма никаква логичност. Тръгва към екстрасенс самозванец, който го кара да преспи в гората, тъй като " аурата му била тежка, с цел да премине през нея фина материя ", а на другия ден щял да се свърже с починалата. Павел пък не е споделил на бременната си брачна половинка Калина (Маргита Гошева, единствено глас) нищо за гибелта и погребението и се заплита в неистини. Сред обясненията " аз съм отстъпник ", " да, с партийна брошура в джоба ", спорът баща/син ескалира, стига се до посещаване в лудница след нощен случай, а в това време Павел е натрупал още повече неистини и е преспал в полицейски сектор. Защото Калина му е споделила, че ѝ се яде сладко от дюли с индрише...
Ясно е, че Иван и Павел, отчуждени и враждебни, усещат виновност за гибелта на брачната половинка и майката, борят се с нея и се пробват да я вменят един на различен, дебнат се, премълчават, гузни, комплицирани, тъжни и нещастни. Оказва се, че фактически нещо от духа на умрялата е останало да витае и влияе на близките, само че не по този начин, както си мислят да го обяснят разните екстрасенси и медиуми, паразитиращи върху тъгата на хората. Хубавото е, че татко и наследник се сдобряват и се сближават, откакто са си дали прошка същинските, а не мислени вини. В името на умрялата и на тяхната към нея. А и посред им.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ